"Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си.” ни казва Омир.
Защото да обичаме е естествено за душата ни чувство, което често се появява естествено и спонтанно, без усилие и дори без решение от наша страна. В началото усещането съпроводено от привличане, необяснима химия и заряд, който ни кара да летим и да вярваме, че вероятно този път сме намерили „нашия човек“.
Не след дълго идва и фазата, в която ежедневието се намесва и магията не е достатъчна.
Да докажем и задържим любовта си означава да я превърнем в постоянство, в действия и избори, които правим дори когато не ни е удобно и дори когато сме ядосани или уморени.
Чувството на влюбване може да бъде силно и красиво, но доказването на любовта изисква зрялост - да останем, да бъдем последователни и да показваме любовта си така, че другият наистина да я усеща.
И точно тук започва истинската динамика. Не защото любовта си е тръгнала, а защото започват да се срещат две различни представи за нея.
Един човек показва любовта си чрез грижа, поема отговорности и грижи се за домакинството и така създава уют. Другият има нужда да чуе, че е ценен, че е важен и обичан. Първият смята, че действията говорят достатъчно, но вторият не се чувства обичан и удовлетворен в отношенията.
Понякога единият има нужда от време заедно, разговор и споделяне, а другият вярва, че любовта се доказва чрез щедри подаръци или изненади. И двамата влагат усилие за любовта, но се чувстват неразбрани, а връзката - недостатъчна.
Тук се появява теорията за петте езика на любовта, описана от Gary Chapman, която обяснява много от тези разминавания.
Начинът, по който даваме и приемаме любовта е различен и това не означава, че някой обича по-малко, а че говорим различни езици.
Интересното е, че зад всеки език стои история.
Ако някой има силна нужда от думи, вероятно е имало периоди, в които не е чувал достатъчно признание.
Ако някой държи на действията, може би е преживял обещания, които не са били изпълнени.
Ако докосването е най-важно, може би телесната близост е била рядкост или несигурна в миналото.
Любовта започва да ни показва тези пластове. Партньорът ни често активира онова, което носим от преди - неосъзнати нужди, страховете и очаквания.
Разминаването може да не е доказателство, че „не сме един за друг“, а покана да разберем повече за себе си, за стремежите и търсенията на душата си.
Любовта е среща на два различни вътрешни свята и когато разберем себе си и другия по- добре, спираме да приемаме различието като заплаха.
Може би най-честният въпрос не е „Обичаш ли ме?“, а „Знам ли какво всъщност означава любовта за мен?“
В месецът, посветен на любовта и взаимоотношенията, ви предлагам своята подкрепа в пътя към осъзнаване и по- дълбоко разбиране като ви подарявам един тест за изследване на езиците на любовта.